Какво е Европейска идентичност? Проф. Др. Волфганг Шмале
Многообразието е една от основните характеристики на Европа. Тази лекция разглежда въпроса какво означава многообразието в контекста на „Европейската идентичност“. Какво означава то за теб и за мен? Лекцията се фокусира и върху още един свързан въпрос: Нуждаем ли се наистина от „Европейска идентичност“. Изключва ли и потиска ли тази идентичност другите идентичности? Или „Европейската идентичност“ е нещо, което ни тласка напред по конструктивен начин
Нематериалното наследство – предизвикателства, инструментариум, потенциал, Проф. Др. Маркус Таушек
Тази лекция се фокусира върху социалните, политическите и културните предизвикателства, които се появяват, когато културата стане културно наследство – в смисъла на Обучение по културно наследство. Професор Таушек ще докаже, че понятието „културно наследство“ е изключително мощен инструмент в много области. Той ще разгледа ефектите от процеса, когато нещо се превърне в културно наследство.
Амбивалентно наследство. Отношение към материалното и нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа, Проф. Др. ДХК Клаус Рот
В Югоизточна Европа, интересът към предимно нематериалното културно наследство датира още от 19 век, векът на изграждане на нациите. Значението на културното наследство беше засилено по време на няколко десетилетия социализъм и след трансформационната криза през 90-те години на миналия век, то се превърна в международна културна политика през първото десетилетие на 21 век, главно като част от дейностите на ЮНЕСКО. Всички държави от Югоизточна Европа показват ясно разминаване в социалното и политическото отношение към материалното, и особено нематериалното наследство, както и непрекъсната смяна на оценката на историческата изразителност и неговата изключителна важност за социални, политическо-идеологически и икономически цели. То е било и все още е доказателство за историческа приемственост и величие, основа за патриотизъм и национализъм, както и основа за насърчаване на туризма и изграждане на национален образ. Обработването на културното наследство се характеризира с множество възможности – от опазване и възстановяване до “творческа реконструкция” и цялостно изобретяване и изграждане на предполагаемо културно наследство. Македония представи на света проекта си „Скопие 2014“.
Нематериалното културно наследство в България – Нови тенденции и развитие, Проф. Др. Ана Лулева
Терминът “нематериално културно наследство” е изкуствен конструкт. ЮНЕСКО е допринесла значително за формирането на този конструкт – както и различните национални институции и местни групи. С помощта на съвременни примери от България, ще бъдат обяснени начинът и причината, по които се прилага терминът „нематериално културно наследство“. Един от примерите е „Мъжкото хоро“, което става все по –популярно в България днес. Др. Ана Лулева ще обясни исторически и ще анализира защо фестивалът е „истинска Българска традиция“, защо се представя като културно наследство и защо хората се стремят да получат национално и международно (на ниво ЮНЕСКО) признание за него.
Хлябът като световно наследство, Др. Изабел Греша
Хората са започнали да култивират зърнени култури преди 10,000 години, за да имат хляб. В резултат са се разделили на тези, които имат и тези, които нямат, възникнали за градове и професионалисти и скоро хората на Земята ще станат 10 милиарда: обществото, в което живеем днес, не би съществувало без хляба. Хлябът е продукт на културата, може би първият, освен пещерните рисунки и ранните скулптурни фигурки: от суровините, можете да разберете без да насилвате въображението си, за какво ще бъдат използвани те след цялостната им трансформация. Този продукт на културата е оказвал влияние на хората по цял свят и затова, без съмнение, той е важно културно наследство.
Къде отидоха всички жени. Жените и културното наследство, маг. Петра Унгер (Изследвания на пола и феминизма)
Изкуството и културното наследство са доминирани от мъжете и по този начин отразяват съотношението между половете в обществото. В тази лекция са показани различни примери от областта на културата и изкуството от 19 век до наши дни. Преди тези мисли, възниква въпросът как може да се създаде критично образование в областта на културата и изкуството, основано на пола. Обсъждат се различни начини и места, като например градски турове за жени, работа в изложби и музеи за постигане на полово равнопоставено културно образование.